Юлия Ненкова, председател на КЗК Комисията за защита на конкуренцията (КЗК)

Юлия Ненкова, ръководител на Комисия за защита на конкуренцията

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е разрешила на “Виваком България ” по едно и също време да придобие двата районни оператора „ Телнет “ и „ Нетуоркс “, както и още шест по-малки оператора. Това е вторият път, в който Комисия за защита на конкуренцията позволява договорката за „ Нетуоркс “. Първият път комисията взе решението прекомерно бързо и през февруари Върховният административен съд (ВАС) го върна с разпореждане за задълбочено изследване с аргумента, че  “в ĸoнĸpeтния cлyчaй ca били нaлицe индиĸaции зa cъщecтвeнo възпpeпятcтвaнe нa eфeĸтивнaтa ĸoнĸypeнция нa cъoтвeтния пaзap, нo KЗK нe e пpeдпpиeлa дeйcтвия пo извъpшвaнe нa зaдълбoчeнo пpoyчвaнe, c ĸoeтo e дoпycнaлa cъщecтвeнo пpoцecyaлнo нapyшeниe, дoвeлo дo нeизяcнявaнe нa peлeвaнтнитe фaĸти и oбcтoятeлcтвa, cвъpзaни c пpeдвидeнaтa ĸoнцeнтpaция ”. След официално осъществяване на напътствията на съда, Комисия за защита на конкуренцията още веднъж разреши на “Виваком ” да придобие този път и двата оператора, като по този метод стане районен водач в Русе със 70% пазарен дял и 50% във Велико Търново. 

Интересното е, че при започване на втророто изследване, самата Комисия за защита на конкуренцията прави “обосновано съмнение ”, че “планираната договорка е прекомерно евентуално да докара до понижаване на вероятната опция за клиентите и до елиминиране на опцията за практикуване на ефикасен конкурентен напън ”. Секторният регулатор в лицето на Комисията за контролиране на известията (КРС) също показва опасения за концентрацията на пазарна мощ. В последна сметка, макар напътствията на съда, терзанията на КРС и митингите на редица компании от бранша Комисия за защита на конкуренцията отново не стопира договорката и я позволява наново предходната седмица. 

Шест месеца, откакто Върховен административен съд върна за преразглеждане решението на Комисия за защита на конкуренцията, в новото си решение 633 от предходната седмица Комисия за защита на конкуренцията към този момент приема противоположното, а точно че “в резултат на плануваните покупко-продажби новата обединена група няма да има нито дарба, нито тласък за ограничение на ефикасната конкуренция ” и че има задоволително различни оператори в Русе и Велико Търново. Комисията също по този начин не приема за основателни изразените от съперници на “Виваком ” опасения по отношение на резултата на покупко-продажбите след нейното реализиране на съответните пазари. 

В понеделник съперниците на “Виваком ” показаха остри мнения против това решение. А1 разгласи, че “поредицата от поглъщания на стопански и инфраструктурно мощни оператори разрешава на Виваком да придобие над 60% от пазара на разпространяване на телевизионни стратегии и близо 40% от пазара на интернет, което не е в полза на пазарната конкуренция и обществото ”. Операторът сподели още, че с “придобиването на Нетуоркс и другите сдружения се основава още по-сериозен риск да се засилят пазарните позиции на един състезател в ущърб на съперниците и потребителите ”. 

Собственикът на “Йеттел ” и “Цетин ” - “Пи Пи Еф Телеком Груп ” също изпрати до медиите мнение, в което сподели, че ще алармира Европейската комисия за дейностите на Комисия за защита на конкуренцията, тъй като те нарушават конкуренцията. Чешката група цитира решение на самата Комисия за защита на конкуренцията от преди две седмици, съгласно който “Виваком ” към този момент държи 32.9% от телевизионния пазар и 31.4% от пазара на интернет в страната преди покупко-продажбите. 

Реакциите на двата оператора са предизвикани и от обстоятелството, че следва решение по злощастната договорка за придобиване на “Булсатком ” от Спас Русев с заем точно от “Виваком ”. В началото на годината стана ясно, че “Виваком ” са дали заем на Спас Русев, с цел да купи “Булсатком ”. Всъщност “Виваком ” желае да получи достъп до инфраструктурата на Булсатком, откакто през септември 2022 година новият притежател категорично отхвърли придобиването на Булсатком по някакъв метод да е подкрепено от “Виваком ” или свързани с нея компании. 

Според съперниците, това е прикрито придобиване, което ще бетонира “Виваком ” като монополист. Тогава стана ясно още, че Комисия за защита на конкуренцията не е известена за проектите на телекома, като повода се крие в скрития метод на придобиване, при който, съгласно изминал в медиите отчет на “Юнайтед груп ”, регулаторното условие за приемане на авансово позволение не се ползва. Въпреки това, след големия медиен звук, операторът въпреки всичко уведоми Комисия за защита на конкуренцията за проектите си. Решение по случая се чака до седмици. В позицията си и “А1 Груп ” и “Пи Пи Еф Телеком Груп ” оповестиха, че сезират Европейската комисия във връзка “скритото изкупуване ” на “Булсатком ” от “Юнайтед груп ”. 

Кой стои зад Комисия за защита на конкуренцията и по какъв начин се спи зад кормилото

Комисията за защита на конкуренцията по закон би трябвало да бъде самостоятелен орган, който следи дали фирмите не злоупотребяват с монополно състояние, дали се картелират и конкурират ли се лоялно. Регулаторът постоянно е упрекван, че “спи зад кормилото ” ( “sleep on the wheel ” - британски израз за човек, който проспива протичащото се, бел.ред.) по основни покупко-продажби като нормално първо вижда картел и монополи, само че след задълбочени изследвания открива противоположното. 

Шеф на комисията е Юлия Ненкова, назначена на поста през 2016 година по време на държавното управление на ГЕРБ. В края на третия мандат на Бойко Борисов през 2021 година мандатът ѝ, който изтичаше, беше продължен от 5 на 7 години. Ненкова е майка на дългогодишния народен представител от ГЕРБ Александър Ненков.

Ненкова не се появява по медиите доста, само че през март в утринния блок на bTV съобщи, че комисията доста работела и изиска удължение на мандата на комисията, тъй като “7 години не стигали ” за доказване на картел. Според нея политиците не би трябвало да подлагат на критика Комисия за защита на конкуренцията и да настояват, че тя нищо не прави, тъй като по този начин подривали престижа на страната. А и Комисия за защита на конкуренцията доста работела - за предходната година е наложила 7 млн. лева санкции. За тази година обаче единствено с една санкция от 67 млн. лева - на " Лукойл " за корист с господстващо състояние на пазара с горива на едро и " ценова преса " по отношение на останалите търговци, Комисия за защита на конкуренцията ще преизпълни проекта. 

Миналата седмица в изявление за Лице в Лице по бТВ Ивайло Мирчев от Да, България призна, че „ огромни картели в България не са установявани от Комисия за защита на конкуренцията “ и че една от аргументите за високите цени в страната последната година е „ слабата работа на регулатора “.   

Широко затворените очи на Ненкова

През годините Комисия за защита на конкуренцията постоянно е одобрявала или проспивала основни покупко-продажби в страната.  В края на януари тази година комисията позволи на " Тирбул " да придобие " Обединена млечна компания ", с което две от най-големите млекопреработващи компании на пазара се сливат. По данни на Нилсен, цитирани от Капитал, обединената група има пазарен дял от 80-90% при прясното мляко и на процедура няма обилни съперници. Това обаче не стопира Комисия за защита на конкуренцията да утвърди договорката. Според Георги Ангелов, старши икономист в Институт „ Отворено общество ”, цитиран от Свободна Европа, казусът е, “че на няколко пазара има такива големи играчи и те са пропуснати или проспани от Комисия за защита на конкуренцията. Тоест дава се знак, че всеки може да си прави каквото си желае и да нарушава пазарните правила. ” Георги Ганев от Центъра за демократични тактики разяснява, че Законът за защита на конкуренцията е добър – „ просто, както доста постоянно в България, използването е казусът “.

През 2016 година Комисия за защита на конкуренцията разгласи, че шест сдружения вземат участие в картел за горива. Това се случва малко преди тогавашните избори. Два дни след изборите Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) прекрати производството срещу шестте дистрибутори на горива по обвиняването, че са в картелно съглашение за цените. Антимополоният орган, който преди месеци се кълнеше, че този път разполага с безапелационни доказателства, че " Лукойл България ”, " Еко България “, " Шел България “, " ОМВ България “, " НИС Петрол “ и " Петрол “ са договаряли цените си и ще има наложени санкции, след изборите съобщи, че не съществуват учредения за продължение на производството против тези компании. Това е вторият неуспех на Комисия за защита на конкуренцията да открие картел при горивата. През юли 2012 година комисията след едногодишно следствие и още веднъж при твърдяно от нея съществуване на доказателства за ценови сговор, постанови, че картел при горивата няма. През 2019 година Комисия за защита на конкуренцията разгласява секторен разбор, в който още веднъж удостоверява, че картел при горивата няма. През март 2022 година Комисия за защита на конкуренцията още веднъж извърши ролята на политическа бухалка. Антимонополната комисия се самосезира за съществуване на вероятно картелно съглашение от страна на „ Сакса “ и „ Инса Ойл “ по отношение на следеното през последните седмици покачване на цените на автомобилните горива в страната. 

Решението за централизация на районните оператори и “Виваком ” е изненада и тъй като Комисия за защита на конкуренцията е забранявала и доста по-малки концентрации в предишното. През 2018 година Комисия за защита на конкуренцията забрани на Гинка Върбакова да придобие чешката компания ЧЕЗ посредством компанията й “Инерком ”. Мотивът на комисията беше, че откакто се обединят съществуващите фотоволтаични бизнеси на " Инерком " и ЧЕЗ, компанията на Върбакова ще се снабди с господстващо състояние на пазара за произвеждане на електрическа енергия от чисти източници. Върбакова предложи да се освободи от фотоволтаиците си, само че комисията въобще не ѝ обърна внимание. Накрая уговореният период за договорката изтече и тя пропадна. Още тогава беше ясно, че това си е обеден грабеж, осъществен от държавен орган, написа Капитал. През 2022 година Върховният административен съд дефинитивно се произнесе, че Комисия за защита на конкуренцията е блокирала договорката нелегално. Собствената й методика дефинира, че концентрацията не попречва конкуренцията, когато общият пазарен дял не надвишава 15% на съответния пазар. Направените в границите на правосъдното дело експертизи демонстрират, че делът на фотоволтаичните мощности на ЧЕЗ и " Инерком " е бил общо едвам 2,5%. Комисия за защита на конкуренцията обаче взима решението си, без въобще да извърши изискваната оценка за централизация. 

Комисия за защита на конкуренцията и телекомуникациите

Политическите зависимости на членовете на Комисия за защита на конкуренцията наскоро доведоха и до невиждан проблем и в телекомуникационния бранш. Миналата година два от трите телекома в страната взаимно настояха антимонополният регулатор да стартира инспекция и да ограничи агресивното разгръщане на третия им съперник. 

Припомняме, че през 2018 година Комисия за защита на конкуренцията спря договорката на фонда PPF Group на починалия Петер Келнер с медийната група " Нова " със скандални претекстове. След по-малко от година я позволи, само че към този момент за различен покупател - околните до тогавашната власт братя Домусчиеви. Няколко години по-късно „ Нова телевизия “ беше продадена на различен огромен телеком и медиен конгломерат „ Юнайтед Груп “ и утвърдена безпроблемно от същата Комисия за защита на конкуренцията.

Комисия за защита на конкуренцията обаче по никакъв метод не се тормози от придобиванията на най-големия оператор в интернет услугите и малкия екран в страната “Виваком ”, съгласно отчета на Комисия за защита на конкуренцията. През февруари 2021 година „ Виваком “ закупи мощния софийски снабдител Net1 и компанията от ново потомство със лична оптична мрежа ComNet Sofia. Това на процедура са двата най-големи снабдители в София, след „ А1 “ и „ Виваком “. Няколко месеца по-късно стана ясно, че телекомът желае да придобие директен едноличен надзор над „ Нетуоркс-България “ ЕООД, „ ТВН Дистрибуция България ЕООД “, „ Телко Инфраструктури “ ЕООД и заобиколен надзор върху „ Онлайн Директ “ ЕООД. С решението си от юни Комисия за защита на конкуренцията позволява и тази централизация. Комисия за защита на конкуренцията утвърди и договорката на „ Виваком “ за придобиването на пловдивския кабелен оператор N3. 

Какво се случва с Булсатком

След като Спас Русев отхвърли “Виваком ” да заплаща за договорката за “Булсатком ”, стана ясно, че притежателя на „ Виваком “ въпреки всичко е дал на Русев парите, нужни да купи оператора. В подмяна Спас Русев се е заел да трансферира мрежата, а евентуално и клиентите на „ Булсатком “ на „ Виваком “. Едва тогава притежателят на “Виваком ” - “Юнайтед груп ” нотифицира Комисия за защита на конкуренцията за желанието на една от фирмите му “Словения Броудбенд ” да придобие мрежата на “Булсатком ” през задната врата. 

По този метод по проблема има две висящи процедури пред Комисия за защита на конкуренцията, една по сигнала на съперниците на “Виваком ” за липса на известяван, и втора по последващото известяван от Словения Броудбенд. “А1 ” и “Йеттел ” желаеха от Комисия за защита на конкуренцията да сплоти двете процедури. " Виваком " на собствен ред излезе с позиция, че настояването за сливане на инспекциите по двата случая, които в действителност са свързани, е " голословно, безпочвено и неуместно " и в случай че Комисия за защита на конкуренцията допусне това, телекомът ще пази правата си в съда. Дружеството даже непосредствено атакува " Йеттел ", че подхваща тези дейности, тъй като му се пречело да си осъществя високите облаги. Комисия за защита на конкуренцията поддаде на натиска и в последна сметка по този начин и не сплоти двете процедури, а вместо това през април привика “Словения Броудбенд ” в процедурата по следствието на договорката с присъединяване на Спас Русев. 

Чрез " Юнайтед груп " " Словения Броудбанд " към този момент има и " Нова Броудкастинг груп ", а настрана напазарува и редица районни разпространители на телевизия и интернет, което към този момент трансформира компанията в най-големия състезател на телеком и медийния пазара у нас. Само година по-рано съдът подреди на Комисия за защита на конкуренцията да изследва и метода, по който кредиторите на " Булсатком " са станали акционери в телекома, което действително им разреши да го продадат на Спас Русев, написа Mediapool, само че Комисия за защита на конкуренцията по този начин и не се задейства по този случай.